Корицата й е дело на талантливия арт художник Станислав Трифонов, известен с псевдонима си Насимо.
Мима е позната на радневци от работата си в Археологическия парк „Нов живот за миналото”.
„Убедих се още веднъж, че нещата ни се случват в момента, в който сме готови за тях. Мечтата ми стана възможна благодарение на племенницата ми Миглена Ханзърова, за което и благодаря от сърце. Признателна съм и на шепичката приятели, които прегърнаха мечтата ми и винаги са ме подкрепяли. Толкова е хубаво някой да повярва в теб”, каза тя. Засега не е мислила за представяне на творбата си, защото още не може да осъзнае напълно, че я държи в ръцете си.
Родена е в Стара Загора, завършила е Икономическия техникум, а тук я довежда любовта. По-пълноценно пише от 2016 година, иначе понаписва нещичко и по-отрано. „Нали се казва, че човек живее два пъти. Вторият е, когато след някакъв труден период изпада в капана на собствената си болка и си мисли, че животът му е свършил... до момента, в който не намери сили сам да се възкреси. Изпитвам нужда да пиша. Харесва ми да създавам стихотворения, но имам също и няколко разказа”, поясни авторката. Вдъхновяват я болката, самотата, тишината... Много често те я водят, друг път най-истинското чувство – любовта. Не само тази между хората, но и вселенската. Казва, че когато твори изразява своите мисли и вълнения. „Понякога се притеснявам, че натъжавам хората, които четат нещата ми. Но не всичко е мрачно и сиво. Не. Има и доста свежи попадения. Пристан, така бих определила поезията за мен. И в тъга и в радост, това е нещото, което ме вдъхновява. Но аз не се определям като поет. Много хляб има да изям още, както казва мъдрия ни народ”, смята Мима Христова, но ще ни позволи да не се съгласим с нея.
Любимите й автори са много, както тя самата посочи, но сред тях е Фьодор Достоевски, когото обожава. Също Георги Господинов, Георги Бърдаров, Ерих Мария Ремарк, Джеймс Клавел...
Излизането на книгата й почти съвпада с още един вълнуващ момент – наградата й от конкурс, в който е участвала – Националният литературен конкурс „Албена-2021“, организиран от читалище „Христо Ботев – 2011“ и фондация „Българска памет“. Форумът беше подкрепен също от кметство Врабево, община Троян и Съюза на българските писатели. В настоящото му издание, със свои творби участваха 229 автори от страната и българската диаспора във Великобритания, Белгия, Молдова, Сърбия, Германия и Албания. Мима се включва в надпреварата през юни, но не очаква, че това ще й донесе първото отличие в живота й. „В разказа съм засегнала една тема, която ме вълнува много – тази за донорството. За моя голяма изненада произведението ми бе поощрено от журито за публикуване в “Антология Албена”, която ще излезе от печат до края на тази година. “Дар от Албена” (заглавието на разказа) е първият написан от мен. Безкрайно съм развълнувана”, отбеляза тя.
Изповед
Никак не приличам на Йовковата Албена
и не съм с престъпна красота надарена.
Заради мен никой мечтите си не убива,
да се правя на кокетка, също не ми отива.
Но и мен така често с думи ме застрелваха,
като катран по душата уморена полепваха.
Поне за детето си да бъда светла зора успях.
Да давам, да обичам, да се смея, е моя грях!
Никак не приличам на Йовковата Албена,
но ми харесва да съм си така обикновена.
Обещавам да се науча да съм чиста и бяла,
че важното това е. По пътя ...И на финала!
02.03.2021
„Убедих се още веднъж, че нещата ни се случват в момента, в който сме готови за тях. Мечтата ми стана възможна благодарение на племенницата ми Миглена Ханзърова, за което и благодаря от сърце. Признателна съм и на шепичката приятели, които прегърнаха мечтата ми и винаги са ме подкрепяли. Толкова е хубаво някой да повярва в теб”, каза тя. Засега не е мислила за представяне на творбата си, защото още не може да осъзнае напълно, че я държи в ръцете си.
Родена е в Стара Загора, завършила е Икономическия техникум, а тук я довежда любовта. По-пълноценно пише от 2016 година, иначе понаписва нещичко и по-отрано. „Нали се казва, че човек живее два пъти. Вторият е, когато след някакъв труден период изпада в капана на собствената си болка и си мисли, че животът му е свършил... до момента, в който не намери сили сам да се възкреси. Изпитвам нужда да пиша. Харесва ми да създавам стихотворения, но имам също и няколко разказа”, поясни авторката. Вдъхновяват я болката, самотата, тишината... Много често те я водят, друг път най-истинското чувство – любовта. Не само тази между хората, но и вселенската. Казва, че когато твори изразява своите мисли и вълнения. „Понякога се притеснявам, че натъжавам хората, които четат нещата ми. Но не всичко е мрачно и сиво. Не. Има и доста свежи попадения. Пристан, така бих определила поезията за мен. И в тъга и в радост, това е нещото, което ме вдъхновява. Но аз не се определям като поет. Много хляб има да изям още, както казва мъдрия ни народ”, смята Мима Христова, но ще ни позволи да не се съгласим с нея.
Любимите й автори са много, както тя самата посочи, но сред тях е Фьодор Достоевски, когото обожава. Също Георги Господинов, Георги Бърдаров, Ерих Мария Ремарк, Джеймс Клавел...
Излизането на книгата й почти съвпада с още един вълнуващ момент – наградата й от конкурс, в който е участвала – Националният литературен конкурс „Албена-2021“, организиран от читалище „Христо Ботев – 2011“ и фондация „Българска памет“. Форумът беше подкрепен също от кметство Врабево, община Троян и Съюза на българските писатели. В настоящото му издание, със свои творби участваха 229 автори от страната и българската диаспора във Великобритания, Белгия, Молдова, Сърбия, Германия и Албания. Мима се включва в надпреварата през юни, но не очаква, че това ще й донесе първото отличие в живота й. „В разказа съм засегнала една тема, която ме вълнува много – тази за донорството. За моя голяма изненада произведението ми бе поощрено от журито за публикуване в “Антология Албена”, която ще излезе от печат до края на тази година. “Дар от Албена” (заглавието на разказа) е първият написан от мен. Безкрайно съм развълнувана”, отбеляза тя.
Никак не приличам на Йовковата Албена
и не съм с престъпна красота надарена.
Заради мен никой мечтите си не убива,
да се правя на кокетка, също не ми отива.
Но и мен така често с думи ме застрелваха,
като катран по душата уморена полепваха.
Поне за детето си да бъда светла зора успях.
Да давам, да обичам, да се смея, е моя грях!
Никак не приличам на Йовковата Албена,
но ми харесва да съм си така обикновена.
Обещавам да се науча да съм чиста и бяла,
че важното това е. По пътя ...И на финала!
02.03.2021
