Миньори и енергетици отказаха да разговарят с представители на правителството в Раднево

Работници блокираха възлови пътни атерии в Старозагорска област

Премиерът Денков заяви, че плановете ще се приемат въпреки потестите

Актуализираната версия на Териториалния план за справедлив преход за област Стара Загора накара хиляди миньори и енергетици от комплекса „Марица изток” да излязат на протест пред Общинския център за култура „Нончо Воденичаров” в Раднево на 28 септември. Поводът беше, че в града трябваше да се проведе среща между зам.-министрите на Министерството на енергетиката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Красимир Ненов и Ангелина Бонева и синдикатите във връзка с последния вариант на Териториалния план за справедлив преход за област Стара Загора. Синдикалните лидери от „Мини Марица-изток” и ТЕЦ „Марица изток 2” обаче отказаха да се срещнат с представителите на властта. Те, както и работниците, отказаха да ги изслушат и заплашиха с нови протести. Работещите в комплекса и живущите в региона не приемат Териториалния план и заложеното в него намаляване на мощностите на въглищните централи от комплекс „Марица изток“ през годините, ежегодното съкращаване на 8-10% от работещите от 2024 г. нататък, както и списъкът с изброените потенциални инвеститори, част от които, според тях, са свързани с „Продължаваме промяната“. Те поискаха внасянето на плана в Европейската комисия да се отложи поне с един месец, през който да се направи истинско обсъждане на актуализираната му версия.
Деян Дяков, председател на КНСБ в ТЕЦ 2, заяви, че не е нормално план, който засяга 100 000 души, да се обсъжда в рамките на един ден. Колегата му от „Мини Марица-изток“ Георги Господинов уточни, че те са получили актуализираната версия на плана в 13,30 часа на 27 септември и практически са нямали възможност да излязат с конкретна позиция. „Това, което е написано в плана, е безобразно. Вие ни отрязвате главите, Вие ни унищожавате нацяло. Моля Ви, не ни спасявайте повече. Не Ви искаме спасението, оставете ни да работим”, подчерта председателят на КТ „Подкрепа“ в мините Бисер Бинев.
Да подкрепят позицията на миньорите и енергетиците на площада дойдоха кметовете на Стара Загора, Раднево и Гълъбово – Живко Тодоров, д-р Теньо Тенев и Николай Тонев, които застанаха твърдо зад исканията на работещите в комплекса. „Не ни помагайте, оставете комплекс „Марица изток“ да работи, защото в противен случай нашите общини няма да ги има на картата“, заяви и д-р Тенев. Междувременно на закрита среща в Раднево се събраха кметовете на трите общини и представители на партиите „Възраждане”, ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН, за да обсъдят общи действия, ако се стигне до одобряване на териториалния план за Стара Загора в предложения от правителството вариант. Те излязоха с обща позиция, която пратиха до премиера Николай Денков.
Въпреки протеста и несъгласията, правителството все пак насрочи извънредно заседание за днес (29 септември) в 15 часа, на което да се приемат въпросните планове. Това накара работници и синдикални членове от енергийния комплекс „Марица-изток“, както и служители на Община Раднево, да блокират днес, рано сутринта възлови пътни артерии в Старозагорска област. Малко преди 7 часа протестиращите ограничиха възможността за преминаване през прохода „Хаинбоаз” в района на Гурково. Също и детелината на автомагистрала „Тракия” към Стара Загора и Хасково на 208 километър, главния път между Стара Загора и Хасково в района на село Загоре, главния път София-Бургас, както и движението пред ТЕЦ „Брикел“.
Протестиращите заявиха, че искат справедлив енергиен преход, който да им гарантира работните места. Премиерът Денков обаче заяви, че плановете ще се приемат въпреки протестите. Продължаваме да следим развитието на събитията. Още подробности очаквайте във вестник „Марица-изток” от 5 октомври 2023 година.

Независимостта ни е изцяло дело на българите

Клубът на интелектуалците ветерани „Приятели” с председател Пенка Драгиева продължава да отделя внимание на значими дати в българската история. На една от сбирките си те се спряха на едни от тях, с които тя е заявила своето място на картата на Европа, а именно Съединението и Независимостта. По тези поводи лекция изнесе членът на клуба Стойка Костова, която по образование е историк, дългогодишен директор на СУ „Гео Милев”, носителка на множество награди, свързани с работата й.
След приключването на Руско-турската война на 3 март 1878 година е подписан Сан Стефанският мирен договор, според който е възстановена българската държава – Мизия, Тракия и Македония. Това обаче не се харесва на Великите сили, тъй като се смята, че тази голяма държава ще е под руско влияние. Стига се до провеждането на Берлинския конгрес на 13 юни 1878 г., ръководен от германския канцлер Ото фон Бисмарк. В продължение на месец Великите сили – Франция, Англия, Германия, Русия, Италия, Австро-Унгария заседават и в крайна сметка решават България да бъде разпокъсана. Така се създава Княжество България, което се управлява от български княз, но неговото избиране ще се съгласува с Великите сили, и Източна Румелия – васални на Султана. Македония, Беломорска и Одринска Тракия се връщат на Османската империя. Този акт се посреща с възмущение от българите, които дълги години са се борили за Освобождението си. Почти веднага започва подготовка за отхвърляне решенията на Берлинския конгрес, както и Македония да се присъедини към България. Създават се комитети „Единство”, като пловдивския, в който влизат Драган Цанков, Константин Величков и други, по-късно се преименува на Централен комитет за Южна България. Той се заема с военно обучение на населението под формата на гимнастически дружества. Изострянето на граничните спорове на Османската империя с Гърция и Черна гора и идването на власт на премиера Гладстон във Великобритания провокират нова акция за съединение през пролетта на 1880 година. В сътрудничество с правителството на Княжество България южнобългарски общественици основават комитетска мрежа със средище в Сливен. До по-решителни действия не се стига, поради отрицателния резултат от дипломатическите сондажи в Лондон и Санкт Петербург.
От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов Български таен централен революционен комитет се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Най-масовата проява е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството. 

Една от първоначалните цели да се вдигне въстание в Македония и областта да се присъедини към България по онова време се приема като невъзможна и остава само другата – Съединението. 

През нощта срещу 6 септември 1885 година започват вълнения в селищата в Пловдивско. Румелийската войска нахлува в града и сваля генерал губернатора Гаврил Кръстевич. Два дни след 6 септември в Пловдив пристига Александър І и застава начело на съединената българска държава.
Как Великите сили възприемат този акт? Българите са дръзнали да нарушат тяхно решение и те са против Съединението. По-сдържана е единствено Англия. Свикана е посланическа конференция в Цариград, която да реши „проблема”. Румъния не реагира, Сърбия и Гърция обаче имат претенции и искат Османската империя да унищожи Съединението. В крайна сметка сръбският крал Милан хвърля войските си срещу България, но Сръбско-българската война е решена с битката при Сливница, където сърбите претърпяват поражение, а войната е прекратена след натиск на Австро-Унгария, която сърбите молят за помощ. В крайна сметка през април 1886 година се признава българското Съединение, но се налагат редица ограничения, а страната ни трябва да плати финансовия дълг на Източна Румелия към Османската империя.
В края на 19 и началото на 20 век има правителствена въртележка, което дава възможност на българския княз да засили властта си и това е времето на личния му режим. От 1903 до 1908 година той поверява властта на Народно-либералната партия, основана от Стефан Стамболов. По онова време международната обстановка не е благоприятна за обявяване на Независимостта на България, през 1903-а избухва Илинденско-Преображенското въстание, което дава отражения на отношението на другите държави към България.
През 1908 година българският княз, вече Фердинанд, поверява управлението на Демократическата партия, наследник на Либералната партия, основана от Петко Каравелов. Новият министър-председател е Александър Малинов и той заявява, че първата му задача е да обяви Независимостта на България. Нашите политици и дипломати обикалят европейските столици, за да търсят подкрепата на Великите сили за събитието, което възнамеряват да извършват. Османската империя се занимава с вътрешни междуособици – по това време е Младотурската революция, Великите сили са насочили вниманието си към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, а по ж.п. линиите Мустафа Паша-Белово и Търново Сеймен-Ямбол избухва стачка…
Българите продължават да търсят повода, за да се стигне до голямото събитие. На 30 август 1908 година в Цариград се организира пищна гала вечеря за рождения ден на Султана, поканени са всички дипломатически представители без българския, с което искат да покажат, че България не е равностойна на станалите държави, тя е васална. Това обаче дава повод на България да си изтегли дипломата, което прави и Турция и отношенията между двете държави се усложняват.
На 22 септември 1908-а българският княз заедно с правителството и депутатите във Велико Търново обявяват независимостта на България. Фердинанд е провъзгласен за цар на българите. На следващата година Независимостта на страната ни е призната от останалите държави.

Прекъснаха обсъждането на териториалния план на Стара Загора

Ръководството на общината ще присъства на протеста в София

Протестиращи прекъснаха обсъждането на териториалния план за справедлив преход за Стара Загора. Работници в мините и топлоцентралите в комплекса „Марица-изток“ изразиха недоволство, че не са поканени на дискусията и поискаха да бъде преработен планът, така че да се гарантира енергийната сигурност на страната и да се защитят интересите на работниците във въглищната енергетика. Общественото обсъждане на Териториалния план за справедлив преход на регион Стара Загора се провеждаше на базата на „Мини Марица-изток“ на Старозагорските минерални бани. Дискусията обаче не премина гладко и беше многократно прекъсвана от протестиращи работници в комплекса „Марица-изток“, които зам.-министърът на регионалното развитие Ангелина Бонева покани в залата да се изкажат.

Тя обясни, че всеки глас трябва да бъде чут и че е нужен диалог. Представители на синдикатите в мините и тецовете изразиха възмущение, че са научили за срещата в последния момент. Кметът на Стара Загора Живко Тодоров също изрази разочарование от организацията на събитието. Той обяви, че е получил покана за срещата на 14 септември, десет минути след като вече е започнала. Кметът на Раднево д-р Теньо Тенев пък разбрал за дискусията от социалните мрежи и изрази възмущението си, че никой от градоначалниците на засегнатите общини от областта не е бил поканен.
"Защо не са поканени синдикати, кметове, общественост? Тук са шепа бизнесмени, да излязат и да си тръгнат. Нека се направи истинско обществено обсъждане с кметове от целия регион, граждани, синдикати, служители. Това е истинско обществено обсъждане, а не тук една шепа хора да се криете. Така ще бъде оттук нататък, спираме да пишем декларации, а започваме да действаме остро с позиция на силата", каза Деян Дяков, председател на Сдружение "За Марица изток". "На 19 септември миньори и енергетици от целия въгледобивен сектор в страната излизаме на национален протест за запазване на въгледобива и срещу преждевременното затваряне на мощности във въглищния сектор", заяви още той веднага след протеста на енергетиците, цитиран от радио Стара Загора. Той обяви намерението и да се остане на палатков лагер. От Раднево също ще има протестиращи в столицата, сред които ще е и д-р Теньо Тенев, който нееднократно е заявявал своята позиция за запазване на комплекса и работните места.
Дяков беше категоричен, че никой от социалните партньори не е бил поканен на общественото обсъждане и с това се цели бързо приемане на Териториалните планове на Стара Загора преди изборите.

В края на септември приключва изпълнението на дейностите, заложени в проекта на МИГ - Раднево за разработване на Стратегия за ВОМР

До 20.09.2023 година следва да приключат всички дейности, свързани с подотовката на Стратегия за Водено от общностите местно развитие. Стратегията се разработва в рамките на Административен договор № РД 50-56/20.03.2023 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на СНЦ „Местна инициативна група - Раднево“ за изпълнението на проект „Подкрепа на процеса за разработване на стратегия за Водено от общностите местно развитие на територията на Община Раднево“, финансиран по Процедура № BG06RDNP001-19.610 за подбор на проекти за подготвителни дейности по Подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.
В рамките на проекта, в продължение на шест месеца, Местна инициативна група – Раднево проведе поредица от информационни срещи и обучения в различни населени места на територията на общината с участието на представители на читалищата, бизнеса, местната власт, неправителствения сектор, граждани и др. заинтересовани лица. Обученията бяха насочени към придобиване на знания и умения от местни лидери и заинтересовани страни, свързани с процеса на паниране и подготовка на Стратегията за ВОМР. Целта на информационните срещи бе информиране и консултиране на местната общност, както и привличането на заинтересовните страни в процеса на подготовка на Стратегията за ВОМР за периода 2023-2027 г.
Проведени са информационни срещи и обучения в селата Ковачево, Боздуганово, Трънково, Сърнево и в гр. Раднево. В оставащите дни до края на проекта предстои провеждането на заключителна среща – конференция в град Раднево, на която ще бъде представен и обсъден Проекта на Стратегия за ВОМР за територията на СНЦ „МИГ – Раднево“.
Успоредно с това се проведоха три проучвания за идентифициране на нуждите и потенциала за развитие на територията, базирани на нейните ресурси и капацитет. Определени бяха основните заинтересовани страни, техните нагласи и потребности.
Дефинираните насоки, изводи и препоръки в анализите дадоха насока на МИГ Раднево за избор на тип Стратегия за водено от общността местно развитие относно включването на конкретни мерки и програми за финансиране.

Екип на СНЦ „МИГ Раднево“