Както всяка година Археологическият музей „Марица изток“ направи разкопки на обичайните си обекти и проучи още терени от тях. Освен това обследва и нови такива. „Проучихме жп надлеза, който ще се строи в с. Горно Ботево, Старозагорско. Там проучванията бяха спасителни, сондажни, а тяхната цел е да се докаже има ли археологически обект и той да бъде локализиран в по-тесни граници. Имахме удоволствието да разкрием интересни структури от римската епоха – 3-4 век. За съжаление тази година поради финансови затруднения и забавяне на подписване на договори не можахме да продължим проучването, което ще продължи на ранна пролет догодина за още месец и половина. Договорът беше между НАИМ при БАН, като ние сме подизпълнители. Работниците бяха 35 човека от Раднево. Откритото вероятно се отнася за римско село, но за съжаление сервитута на проучваната площ е съвсем ограничена и вероятно сме попаднали в периферията на едно доста голямо римско село с каменни строежи и съвсем малко успяхме в сондажите да хванем от тях - производствени ями включително и два питоса, полувкопани в земята. Единият от тях беше демонтиран изцяло и пренесен в музея за по- нататъшна реставрация. Материалите – керамика, готови съдове, които сме реставрирали и питосът, ще бъдат предоставени на съхранение в Историческия музей в Стара Загора, понеже ние копаем на тяхна територия и така е по закон“, поясни Пламен Караилиев, директор на музея в Раднево.
След това те подписаха договор по обществена поръчка с „Мини Марица изток“ ЕАД за спасителни проучвания в границите и инфраструктурата на мините за два обекта. Два месеца се проучва единия обект от края на септември до началото на октомври, при благоприятни метеорологични условия, освен средновековното селище, което се развива.
За първи път в местността „Вехтата мая“ край Трояново попадат и на средновековен некропол- около 50 гроба от средновековния некропол и естествено структури от късно желязо от ранно византийския период и задължително постройки и ями от средновековната епоха – 12 век.
Вторият обект се намира на пътя за Гледачево и не е започнат да се проучва, защото по договор първо трябва да се проучи първият обект, да се отчете и след това втория, но всичко зависи от климатичните условия. Научният ръководител на разкопките на тези обекти е д-р Красимир Велков, директор на Исторически музей – Твърдица.
Третият обект, с който беше зает музея тази година, е обектът в землището на с. Знаменосец, местността „Герена“ , където има многослойно селище от неолита, халколита, бронзовата, ранно желязната, късно желязната и среддновековна епохи. „Усилията ни бяха в доразкриване на некропола в източна и и южна посока. Общо за двата месеца, като през първия за 21 дни от 16 август до 5 септември с 18 работници от Раднево, успяхме да проучим 150 кв.м. на дълбочина 0.70 см. В първия етап разкрихме 76 гроба от некропола в южна посока и съвсем малко в източна с по-малко гробове, което ни дава основание да считаме, че вече там сме в края на този некропол. Гробовете са изключително богати – намират се традиционните накити през средновековието в пълен състав присъстваха сребърни обеци, бронзови, медни, стъклени гривни, пръстени, нанизи, наушници. В този некропол попаднахме на постройка от ранно бронзовата епоха, етап „Кирилово 3“, а това означава самата ранно бронзова епоха се дели също на три отделни етапа. Това е около 2500 г. пр.Хр. Поради свършване на средствата, които бяха осигурени от Археологическия музей в размер на 20 хил. лв., приключихме разкопките и междувременно през пролетта кандидатствахме за същия този обект от Министерството на културата и бяхме в резервата, но в последствие от там са решили и резервите също да бъдат финансирани. Финансовата помощ беше в размер на 42 000 лв. Подновихме разкопките на 11 септември и приключихме на 9 октомври, а работниците бяха от с. Събраново, Новозагорско, поради факта, че голяма част от работниците ни от Раднево бяха заети вече в мините или на обекта в Гълъбово. През този етап са проучени 150 кв.м. на същата дълбочина – 0.70 м. и изцяло беше разкрита постройката от ранно бронзовата епоха, която беше засечена в първия етап на проучването и разкрихме още една, също не далеч на 5-6 м. от нея, северно се разкри още една постройка пак от ранно бронзовата епоха, която пресича или попада върху постройка от неолита, тя е частично разрушена от новата постройка от ранния бронз, но тя ще бъде проучена окончателно през следващата година. Гробовете на този некропол като се прибавят и тези през тази година стават общо 496 гроба. Некрополът е изключително гъст и има много вторични погребения, защото има тенденция да има погребения в семейни или родови парцели и старите кости по християнска традиция се събират и се слагат в страни от погребания индивид, но в границите на гробната яма. Музеят пази още 100 цели или частично запазени черепа, което автоматически в некропола погребаните индивиди стават над 600. Това засега е най-големия некропол в Старозагорското поле или централната част на Горнотракийската низина. Населението, което преживява в тази низина, са близо век в границите на 12 и началото на 13 век по-различно време в порядъка на 5-6 стотин човека население. Това за времето си подобавало на средновековно селище. Отделно около делтите на двете реки – Кумурджа и Блатница и от двата бряга и на река Сазлийка естествено, на всеки бряг има средновековно поселение и общо стават 6 такива ядки, които съществуват по едно и също време пръснати по реките, а това дава основание да смятаме, че тук се развива едно голяма селищна агломерация, която е ранно да се каже град или градец, т.е. по-малко на град. Това евентуално е преходната форма или момента, когато такава агломерация прераства в градец, с други вече административни и икономически функции. За съжаление този естествен процес е прекъснат от катаклизми най-вече от военен характер. Знаем, че в началото на 13 век в Тракия се развиват много военни действия, както от страна на латинците, на българите, солунските и византийските княжества и вероятно те са причината този естествен възход на местните селища да бъде прекъснат. Но в същност, ако трябва да търсим средновековно Раднево, трябва да търсим там, на това място, защото това е най-значимото от всички селища. Научният ни интерес е насочен в 13 на брой ями, които са проучени с диаметър 2 м. и дълбочина около 1.50/ 1.70 м. В три от тях има погребани кучета, а в една от тези ями до скелета на куче разкрихме човешки череп. В една от ямите беше погребан на дъното бял щъркел с присвит ляв крак, който наподобява естествения му стоеж. Върху колената на краката още един човешки череп, а в страни в анатомичен ред заден крак на крава, т. е. тук имаме кучета и човешки скелет, което е характерно, има ги и на други места, повече са Североизточна България. Започна и проучване на мащабна инфраструктура и по-големи площи в мините и станаха по-чести тези погребения, които са характерни, нищо че са в християнска среда. Те носят белега на езическите погребения на късните номади, но за първи път се среща щъркел и човешки череп, поставени в анатомичен ред, т. е. не е нахвърлен, тялото е положено като погребение и кучетата също по същия начин, няма следа от разфасоване, но все пак те са в християнска среда. Некрополът е християнски и вероятно такива погребения се извършват в периферията на некропола и те не се смесват, което ни дава основание да считаме, че в тази посока некрополът приключва. Ние знаем, че погребалните обреди са най-консервативните, независимо дали са приели християнството или не, част от хората вероятно продължават да си изповядват езичеството поне в погребалния обред. И в същата тази яма все пак намерихме една шепа силно фрагментирани стенописи от църквата, която е била там и която все още не сме открили. Слага се храна, по принцип помените обреди, дори християнските, имаме поменни ями - такива, в които се слага храна, което е езичество. Една част се дава на боговете, а друга се изяжда. Но да речем за кравешкия крак е разбираемо, но щъркелът е животно, което не се консумира, а е погребано, както си му е редът - свити крила, вдигнат един от краката, главата, подпряна на един камък, което е някакъв обред. Сега дали е магически, гадателски, но това не е нахвърляно като боклук, а и кучетата са по същия начин подредени - легнали и самите са много големи. Викахме архезоолог да ги огледа, определи и докладва за тях“, сподели още Пламен Караилиев, който е и ръководител на този обект.
Последният обект, с който беше ангажиран музеят тази година, е по програма на Министерството на културата за проучване на селищна могила в Гълъбово. Ангажирани са 16 души от Раднево, а научният ръководител е проф. д-р Красимир Лещаков. „Успяха да се проучат три жилища, извън площадното пространство бяха засечени още три жилища от ранно бронзовата епоха. Има интересни ситуации в селищната могила, а проучванията се водят бавно и внимателно. В едно от жилищата са проучени вероятно положени или паднали от по-високите рафтове на жилището 8 съда един в друг, които са вдигнати заедно от земята и са в ателието за реставрация в музея. Проучванията са в края на септември до 23 октомври. Надяваме се резултатите след реставрацията да бъдат още по-интересни и материалите да станат повече“, каза в заключение г-н Караилиев.
.jpg)
.JPG)
