Иванка Коуви (Ваня Йовчева) е на 42 години и е четвърто поколение радневка. Началното и основното си образование от 1 до 8 клас тя получава в Първо основно училище, след това продължава да учи и завършва средно специално – техник в ТМАОР (сега ПГ „Св. Иван Рилски”) в Раднево. После получава диплома за висше образование, магистърска степен по „Индустриално инженерство/мениджмънт ”. Ваня Коуви е омъжена за американец, който има специален български статут с ЕГН и е майка на две дъщери. От малка свири на пиано, а сега се занимава с църковна музика. Живее в САЩ десет години, а от пет отново е в Раднево с цялото си семейство.
На 4 септември заедно със своя съпруг Брендън откриха най-новата аптека в града. На събитието присъства и кметът д-р Теньо Тенев, който заедно с тях преряза лентата. Разговаряме с Ваня Йовчева за годините в чужбина и за причините да се завърне в родния си край и да инвестира в Раднево. Как стана заминаването Ви в чужбина?
-Както всеки музикант участвах в различни конкурси и изяви. Пианото ми отвори врати и да бъда назначена на хонорар към общината в Обредния дом, там свирех на сватбите и кръщенета, така че от 6 клас си изкарвам собствени парички. След това като студентка в англо-български колеж бях избрана за една от трите свободни бройки в Оксфордския университет, но родителите ми нямаха необходимите 12 000 паунда (36 000 тогава по това време) за обучение и общежитие и не можах да замина. Винаги съм била на път, я на гости при роднини в София, я в чужбина по конференции и екскурзии. Когато бях в четвърти курс в университета професорът ми по математика ми предложи да замина за Норвегия като обмяна на опит със студенти и право работа за издръжка по време на престоя ми със студентската виза. Така бях настанена в едно семейство като о пер (домашен помощник, чужденец, който работи за семейство-домакин и живее в дома като част от него) да гледам децата им и в същото време ходих и на лекции. И така 2,5 години работех и учих в Норвегия. Моите работодатели бяха американци, собственици на туристически къмпинг и още от самото начало ме поставиха на много отговорни позиции и работех във всяка една сфера на бизнеса им, много често разчитаха изцяло на мен и моите умения, след като се бях доказала. Заедно с тях през 2005 година заминах за САЩ. Там срещнах бъдещия си съпруг, който също е на моята възраст. Той ме преследваше около една година и в този период от време посети три пъти България. По професия Брендън е медик и работеше в Спешен център. Една от мечтите ми беше да се омъжа за американец и естествено му казах, че ако родителите ми дадат благословията си, ще кажа „да”. Разбира се, те с радост посрещнаха новината и поставиха условие - да се прибирам в България всяка година, за да ме виждат. С родителите си имам силна и дълбока връзка и ми беше много трудно да се разделя с тях.
Така също имах и една друга мечта, която се осъществи и тя беше един ден да живея в Лас Вегас. Малката ми дъщеря Йолана-Ханна е родена в този град, а голямата Естир-Амор е родена в щата Луизиана. Докато живях в Америка успях да посетя 48 щата, а в Европа няма страна, в която да не съм посетила. Мога да заявя, че животът ми е бил наистина живот на колела.
Обикновено българите заминават в чужбина и не се връщат, а Вие го правите? Защо, каква е причината?
-Така нареди Господ! Ние можехме да се установим в по-големите градове, но избрахме мястото, където съм родена и израснала. Една от основните причини да се прибера в България са и моите родители, които вече са на възраст и имат нужда от мен. Така също исках и децата ми да познават българските традиции, да придобият българска култура, да научат майчиният им език и те също да пуснат български корени. Връщането ни стана много постепенно, в началото бяхме 3 месеца тук, три месеца в САЩ, но вече пета година живеем в Раднево постоянно. Децата не знаеха добре български, но вече нямаме такъв проблем, учат във Второ основно училище и съм благодарна на Господ за всички професионалисти, като започнем от директора г-жа Димитрова и всички останали преподаватели. Заедно със съпруга ми сме и ръководители на ,,Християнска мисия’’, която е регистрирана и легализирана в Софийски градски съд и чрез която извършваме благотворителност.
Как решихте да отворите аптеката?
-Съчетахме моите познания и умения в управлението на бизнес и неговото медицинско образование. Установихме, че този квартал на града не е обхванат от добра аптека и така започнахме да работим по тази идея. Отне ни 1,5 г. да я открием. Имаме уникален магистър-фармацевт с близо 30 годишен опит. Освен с добрата си комуникация с клиентите, тя има и завършен курс по хомеопатия. За мен тя има невероятни знания и хъс за работа, нейната цел е да откликне на клиента и да помогне на здравето му.
Аз винаги съм била за малкия бизнес и да се дава възможност на всеки да се развива. Искам да подчертая, че днес всичко, което съм постигнала, го дължа на Господ и на родителите си. Аз вярвам много в даването и че когато даваш и се раздаваш с цел да помогнеш на някой и вършиш добрини, това Бог го наблюдава и непременно те благославя.
Чувствителна съм към проблемите на хората и бих направила всичко възможно по силите ми да помагам на българският народ.
Това мога, това правя!
Въпросите зададе: Росица НАНЕВА
-Както всеки музикант участвах в различни конкурси и изяви. Пианото ми отвори врати и да бъда назначена на хонорар към общината в Обредния дом, там свирех на сватбите и кръщенета, така че от 6 клас си изкарвам собствени парички. След това като студентка в англо-български колеж бях избрана за една от трите свободни бройки в Оксфордския университет, но родителите ми нямаха необходимите 12 000 паунда (36 000 тогава по това време) за обучение и общежитие и не можах да замина. Винаги съм била на път, я на гости при роднини в София, я в чужбина по конференции и екскурзии. Когато бях в четвърти курс в университета професорът ми по математика ми предложи да замина за Норвегия като обмяна на опит със студенти и право работа за издръжка по време на престоя ми със студентската виза. Така бях настанена в едно семейство като о пер (домашен помощник, чужденец, който работи за семейство-домакин и живее в дома като част от него) да гледам децата им и в същото време ходих и на лекции. И така 2,5 години работех и учих в Норвегия. Моите работодатели бяха американци, собственици на туристически къмпинг и още от самото начало ме поставиха на много отговорни позиции и работех във всяка една сфера на бизнеса им, много често разчитаха изцяло на мен и моите умения, след като се бях доказала. Заедно с тях през 2005 година заминах за САЩ. Там срещнах бъдещия си съпруг, който също е на моята възраст. Той ме преследваше около една година и в този период от време посети три пъти България. По професия Брендън е медик и работеше в Спешен център. Една от мечтите ми беше да се омъжа за американец и естествено му казах, че ако родителите ми дадат благословията си, ще кажа „да”. Разбира се, те с радост посрещнаха новината и поставиха условие - да се прибирам в България всяка година, за да ме виждат. С родителите си имам силна и дълбока връзка и ми беше много трудно да се разделя с тях.
Така също имах и една друга мечта, която се осъществи и тя беше един ден да живея в Лас Вегас. Малката ми дъщеря Йолана-Ханна е родена в този град, а голямата Естир-Амор е родена в щата Луизиана. Докато живях в Америка успях да посетя 48 щата, а в Европа няма страна, в която да не съм посетила. Мога да заявя, че животът ми е бил наистина живот на колела.
Обикновено българите заминават в чужбина и не се връщат, а Вие го правите? Защо, каква е причината?
-Така нареди Господ! Ние можехме да се установим в по-големите градове, но избрахме мястото, където съм родена и израснала. Една от основните причини да се прибера в България са и моите родители, които вече са на възраст и имат нужда от мен. Така също исках и децата ми да познават българските традиции, да придобият българска култура, да научат майчиният им език и те също да пуснат български корени. Връщането ни стана много постепенно, в началото бяхме 3 месеца тук, три месеца в САЩ, но вече пета година живеем в Раднево постоянно. Децата не знаеха добре български, но вече нямаме такъв проблем, учат във Второ основно училище и съм благодарна на Господ за всички професионалисти, като започнем от директора г-жа Димитрова и всички останали преподаватели. Заедно със съпруга ми сме и ръководители на ,,Християнска мисия’’, която е регистрирана и легализирана в Софийски градски съд и чрез която извършваме благотворителност.
Как решихте да отворите аптеката?
-Съчетахме моите познания и умения в управлението на бизнес и неговото медицинско образование. Установихме, че този квартал на града не е обхванат от добра аптека и така започнахме да работим по тази идея. Отне ни 1,5 г. да я открием. Имаме уникален магистър-фармацевт с близо 30 годишен опит. Освен с добрата си комуникация с клиентите, тя има и завършен курс по хомеопатия. За мен тя има невероятни знания и хъс за работа, нейната цел е да откликне на клиента и да помогне на здравето му.
Аз винаги съм била за малкия бизнес и да се дава възможност на всеки да се развива. Искам да подчертая, че днес всичко, което съм постигнала, го дължа на Господ и на родителите си. Аз вярвам много в даването и че когато даваш и се раздаваш с цел да помогнеш на някой и вършиш добрини, това Бог го наблюдава и непременно те благославя.
Чувствителна съм към проблемите на хората и бих направила всичко възможно по силите ми да помагам на българският народ.
Това мога, това правя!
Въпросите зададе: Росица НАНЕВА
Браво!
ОтговорИзтриване