Днес вестникът навършва 60 години

Днес (21 януари) вестник „Марица-изток” навършва 60 години. Той е сред най-старите регионални вестници, наред с казанлъшката „Искра” (на 95 години), съществували толкова дълго време без да променят името си. За достойната годишнина сме подготвили кратка историческа ретроспекция, а нея я намираме в прашните и стари течения, които грижливо всеки екип води и запазва.
От тях научаваме, че преди да излезе първият брой на „Марица-изток”, за малко е излизал бюлетин, като негов редактор е Руси Желев, плановик към СУ „Заводски строежи” – „Марица-изток”. Това се е случвало веднъж месечно и от него излизат 6 броя.
В края на 1958 година в Градския комитет на БКП – Димитровград викат журналиста от „Димитровградска правда” Славчо Апостолов, на който предават решението на ЦК на БКП за поставяне началото на вестник на изграждащия се комплекс „Марица-изток”. В началото на следващата година той се представя на секретаря на партийната организация на „Заводски строежи” Петър Станев, който потвърждава излизането на многотиражка два пъти в месеца. Двамата разговарят и за някои подробности, като осигуряване на помещение на редакцията, на пишеща машина, бюра, столове и т.н. Почват да умуват и за име на медията. Предложенията са много – „Комсомолски зов”, „Комсомолски устрем”, „Младежка искра” и т.н., като накрая се спират на първото. На следващия ден завалява силен сняг, а Апостолов започва да пише първите материали и ги предава за набор в димитровградската печатница. Междувременно му идва и идеята вестникът да се казва „Марица-изток”, което остава и до днес. Така на 20 януари, следобед, многотиражката излиза в тираж 1500 броя с дата 21 януари 1959 година.
Своят принос в историята на вестника, като управители, главни редактори, коректори и журналисти са оставили стотици личности, сред които Славчо Апостолов, Исак Сиди, Здравко Василев, Стоян Радичев, Венелин Йотов (който два пъти управлява вестника – от 1972 г. до 1985 г. и от 1996 до 1999 г.), Георги Манов, Христо Христов, Слави Котаров, Нейко Велчев, Кирилка Петрова, Павлин Паунов, Ирина Тенева, Боряна Бочукова (при нея 1 и 10 страница стават цветни), Желязко Колев, Георги Григоров, Ваня Гайдова, Кольо Радев, Милко Милков, Найден Рангелов, Йордан Атанасов, Сабри Мехмедов, Янка Радичева, Емилия Маркова, Ина Хубенова, Маргарита Узунова, Нели Манова, Жечка Минкова, Христо Тонев, Ина Телбизова, Таня Стоянова, Митко Костадинов, Мирослав Митев и много, много други. Пропускаме доста имена, за което се извиняваме, но няма как да изброим абсолютно всички.
Безспорно най-трайна диря оставя Венелин Йотов, който променя изцяло облика и рубриките, някои от които са се запазили до днес.
През годините печатното издание се е утвърдило като безспорен фактор в публичния живот. Може и да грешим понякога, но ни простете. Човешко е! За работата си медията е получавала и отличия – орден „Кирил и Методий”, „Орден на труда”, „Златно перо” от СБЖ, наградите „Стара Загора” „Магда Петканова”, „Раднево”.
Вече толкова време вестникът не спира да върши основната си задача – да информира за случващото се в комплекса и общината. Затова този празник не е само наш, но и на читателите ни, на нашите партньори и приятели. Признателни сме им, че са винаги до нас и ни подават ръка въпреки трудните времена. Уверени сме, че успехът е успех, когато е споделен, затова от сърце ви благодарим.
В условията на пазарна икономика няма как екипът му да е кой знае колко многоброен, както е било в началото. Така от година на година намаляваме, а в настоящия момент сме само трима – управителят Росица Нанева, Снежана Тодорова и Димитър Бахчеванов.
Не спираме да търсим и формулата на успеха през 21 век, особено при динамичното развитие на информационните технологии. Смятаме, че тя, освен печатното издание, включва и паралелното съществуване на електронен вариант. Засега сме с блог, а дай Боже, да имаме възможност той да прерасне в сайт. Но без да пренебрегваме вестникът на хартия, защото мирисът на мастило не може да се замени с екрана на компютъра, лаптопа, таблета, телефона…
Снежана ТОДОРОВА