 |
„Съединена България“. Литография от Николай Павлович Изображение: https://bg.wikipedia.org |
Днес отбелязваме 134 години от Съединението на България - актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия.
Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи, което става факт на 6 септември 1885 г.
„Съединението прави силата”, този девиз е буквален превод от белгийския „ L'Union fait la force”, който обаче там има за цел да обедини двата основни етноса в състава на белгийската нация. Нашите деди намират в него друг контекст – обединението на всички земи, населени с българи, идеал, който определя развитието на обществените усилия десетилетия след Освобождението. Затова, по-малко от десет години след появата на новата българска държава, първият етап от този идеал, е изпълнен с обединението на Княжеството и Източна Румелия.
С това българите печелят симпатиите дори и на уж вечни врагове, за каквито минават англичаните, че дори и на турците, чиито вестници, отразяващи събитията от Сръбско-българската война пишат за „победите на нашите българи”. Русия, въпреки че е против този несъгласуван с императора акт, все пак накрая също съдейства за уреждането на новия държавен статут.
Всички тези събития от 1885-а и днес са пример за нас, потомците на някогашните съединисти, но те са показателни, че безспорните успехи идват само с обединението на всички обществени сили, воля и действия. Дали ще има случай, когато отново студентите ще прекъснат обучението си, за да се върнат в Родината, която е в момент на върховно изпитание? Става въпрос за доброволците, сред които е и Цветан Радославов, авторът на сегашния ни национален химн. Затова 6 септември не бива да се превръща в регионален празник, съсредоточен в Пловдив и Чирпан, където са ставали най-бурните събития по време на Съединението. Трябва обаче не само да помним този исторически подвиг, трябват ни и значими цели, които да ни правят единни и решителни, което не е само задача на политическите лидери…
Димитър БАХЧЕВАНОВ
„Съединението прави силата”, този девиз е буквален превод от белгийския „ L'Union fait la force”, който обаче там има за цел да обедини двата основни етноса в състава на белгийската нация. Нашите деди намират в него друг контекст – обединението на всички земи, населени с българи, идеал, който определя развитието на обществените усилия десетилетия след Освобождението. Затова, по-малко от десет години след появата на новата българска държава, първият етап от този идеал, е изпълнен с обединението на Княжеството и Източна Румелия.
С това българите печелят симпатиите дори и на уж вечни врагове, за каквито минават англичаните, че дори и на турците, чиито вестници, отразяващи събитията от Сръбско-българската война пишат за „победите на нашите българи”. Русия, въпреки че е против този несъгласуван с императора акт, все пак накрая също съдейства за уреждането на новия държавен статут.
Всички тези събития от 1885-а и днес са пример за нас, потомците на някогашните съединисти, но те са показателни, че безспорните успехи идват само с обединението на всички обществени сили, воля и действия. Дали ще има случай, когато отново студентите ще прекъснат обучението си, за да се върнат в Родината, която е в момент на върховно изпитание? Става въпрос за доброволците, сред които е и Цветан Радославов, авторът на сегашния ни национален химн. Затова 6 септември не бива да се превръща в регионален празник, съсредоточен в Пловдив и Чирпан, където са ставали най-бурните събития по време на Съединението. Трябва обаче не само да помним този исторически подвиг, трябват ни и значими цели, които да ни правят единни и решителни, което не е само задача на политическите лидери…
Димитър БАХЧЕВАНОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар