Днес се навършват 75 години от рождението на певицата Динка Русева

Народната певица Динка Русева е родена на 16 февруари 1948 година в сливенското село Пет могили, но животът й е неразривно свързан с Раднево, където преминава по-голямата част от житейския й път. Ако беше жива, днес щеше да навърши 75 години. Обичана от колеги и почитатели, тя приживе се беше превърнала в емблема на града и общината, а заради ангелският си глас получава прозвището Славея на Тракия. Нейният тембър превръщаше всяка изява в музикален празник за публиката.
В нейното семейство всички пеят и свирят – баща й Руси Ганев не се разделя с кавала, а от баба си, на която е кръстена, научава от най-ранна възраст повече от 20 песни. Първата от тях е на незабравимия Борис Машалов, а именно „Заблеяло ми агънце”. Разучава песни от репертоара на Вълкана Стоянова, Стайка Гьокова, Делка Балева и Йовчо Караиванов. Текстовете получава от радио „Стара Загора”.
През август 1968 година, когато току-що е завършила новозагорския селскостопански техникум, участва в националния събор “Прослава на хайдутството” на Агликина поляна. С изключителен успех представя песента “Индже из гора ходеше”. Това й донася и първия голям успех – златен медал и почетен диплом от тогавашното ДКМС. Същата година свързва живота си с акордеониста от Раднево – Георги Драгиев, който свири в оркестър “Загоре” и същевременно е негов ръководител. Открита като талантлива певица от гъдуларя Атанас Вълчев, прави първите си записи за БНР през 1980-а. В репертоара й има над 300 песни и десетки записи в радиото. През 1985-а записва за „Балкантон” дългосвиреща стерео плоча в тираж от 16 500 броя. Представени са 11 от най-популярните й песни – “Митра в градинка седеше”, “Индже из гора ходеше”, “Никола дума Петранка”, “Седенки са на развала”, “Ивано, мъри Иванке”, “Станка на мама думаше”, “Добро ле, мари хубава” и други. За своя безспорен талант е отличавана с множество награди, сред които „Магда Петканова” и званието „Почетен гражданин”. Всяка година в Раднево се провежда конкурсът, посветен на нея - "С песните на Динка Русева".
Музиката в нейния род наистина се предава по наследство, защото синовете й Радко и Драгия също са музиканти. Единият свири на кларнет и саксофон, а другият на клавирни инструменти. Има четирима внуци, а най-големият Димитър също пее много хубаво. Така че нейният талант няма да изчезне, а споменът за значимият й принос в областта на националната култура и издигането на авторитета на града ни, също ще остане винаги жив в сърцата ни!