 |
Общ изглед на източната част на некропола край Знаменосец |
За периода от месец юни до началото на ноември екипът на Археологическия музей „Марица изток“ проучи три археологически обекта в изпълнение на два договора и един по проект на Министерството на културата. За разкритите находки и забележителните открития ни осведоми директора на музея Пламен Караилиев. „През юни започнахме спасителни проучвания за строеж на надлез в землището на село Горно Ботево, Старозагорско. През миналата година бяха предварителни, а сега отново се проучи теренът до края на юли. На територията на обекта, основно от римската епоха, открихме три сгради, вероятно стопански и установихме, че се намираме в периферията на огромно римско стопанство, а участъкът е в рамките на 20-30 метра. Животът в това селище е бил в два периода 3-4 век и до средата на 5 век, като към 5 век част от постройките, които са с каменна архитектура, проучени частично, са останали свързани, като продължават в друга посока, от мястото което ще се проучи. В един момент една от постройките е спряла да функционира и в нейната вътрешност разкрихме малка постройка на дървена конструкция с огнище към нея, което е разположено върху престаналия да съществува преграден зид за едно от помещенията на сградата. Близост до тази постройка, вероятно свързана с първия етап на това стопанство, разкрихме един кладенец, който е кръгъл, а в шапката му в горния край е иззидан с фрагментирани керемиди. Дълбочината му е на 3 метра, като сме копали до 3.80 м. до подпочвените води. В него намерихме много изпочупени, а и нарочно хвърлени дъна на питоси, фрагментирани керемиди и няколко цели керамични съда, включително и монети, характерни за 3-4 век. Друго, което беше интересно в този обект е, че проучихме две малки пещи за изпичане на домакинска керамика. Едната пещ в един момент е аварирала в резултат на високата температура, което съдим по цвета на керамиката в нея. Но такива пещи в Старозагорското поле за домакинска керамика са намерени само на едно място - в проучването на дъното на бъдещия язовир „Чаталка“ преди много години. И това е второ доказателство за наличието на домакински пещи, извън градските черти на Августа Траяна. Вероятно има още такива, защото по традиция така се е практикувало на времето на две, три, четири зареждания с продукти и пещта се изоставя и наблизо се прави нова, защото не може да функционира. Съдейки по фрагментите, които намерихме в двете пещи, керамиката е луксозна, типична с малки форми, чашки, панички, които не са по-различни от останалия римско-керамичен комплекс от цялата империя. Една част може би е задоволявала нуждите на селището, а друга по-голяма е била за търговия, което е нормално, тъй като там глината е изключително качествена, близка е до повърхността и подпочвената вода също, т.е. суровините са лесно достъпни и е в реда на нещата да се развие керамично производство, което да задоволява цялото Старозагорско поле. Вероятно това е един внушителен керамичен център и само едни бъдещи разкопки могат да разкрият целия характер на това селище, може би става дума за една извънградска вила „Рустика“, защото е близо 20 км до старата Стара Загора. Ние сме проучили съвсем малко, последните крайни постройки от западна страна на имението, а то се развива на изток. Следващо проучване е в ръцете на музея и Община Стара Загора. Ангажиран беше целият екип на музея с тези разкопки. Вторият обект е в землището на кв. „Гипсово“, местността „Юрене“, бившето село Гледачево, който е по договор с обществена поръчка с „Мини Марица-изток“ ЕАД, сключен миналата година. През тази година август и септември проучвахме площи около 5 дка. и разкрихме структури от римската епоха, за съжаление в изключително лошо състояние, каменна сграда, но нарушена от селскостопанска дейност, от дълбока оран. Успяхме да проучим 26 ями, малка част от сградата, което е останало от нея. Третият обект е вече в продължение на 6 години проучван в местността „Герена“ в землището на с. Знаменосец. Това е многослойно селище и некропол от халколит, бронзова, желязна епоха и Средновековие. Разкопките се осъществиха по програма за теренни археологически проучвания и средствата бяха осигурени чрез проект на Министерството на културата и допълнителни от Археологическия музей. Проектът финансира с 54 900 лв., работихме с 25 човека в продължение на 30 дни или месец и половина. Сумата, осигурена от музея, е 20 000 лв. Продължихме проучванията от миналата година в източна и южна посока, където е разположено по-голямата част от средновековния некропол и в площ 320 кв. м., а дълбочината, без ями и вкопани съоръжения, е от 0.50 см. до 0.90 см. Проучихме 72 гроба, традиционно накитите бяха около 30 % от проучените гробове. Характерни за 12-13 век стъклени гривни, медни обеци, бронзови пръстени, две железни гривни, различни формати кръстове, две средновековни монети, стъклени и медни мъниста. Успяхме да проучим три постройки, като две изцяло, а трета наполовина, включително 14 вкопани ями, като 11 от тях са средновековни, две от ранната бронзова епоха и една от неолита. Засякохме на терена още една постройка от ранната бронзова епоха, която оставихме за проучване за следващия сезон. С тази постройка ранно бронзовите постройки са съсредоточени малко по площ място, те са почти една до друга. И можем да кажем, че освен средновековното село, разкриваме едно от ранната бронзова епоха, които не са характерни и по археологически път не са проучвани досега в България. През тази епоха концентрацията на жилища в такова близко разстояние са характерни само за селищните могили, а там не е могила. Това е нов тип селище от бронзовата епоха, което ще се разкрие и постройките ще са много повече. През тази епоха те са се намирали на голямо разстояние една от друга, да задоволяват нуждите на едно семейство или две. А тук вече са три, което показва, че тук е интензивно населявано място. Очакват се още такива постройки, които ще излизат, а от там и техния некропол. Това е интересно, защото в науката такива поселения са изключително малко. Характерни са за западната част на Балканския полуостров, Карпатската низина, но в България не са засичани. Общо с тазгодишните гробове, средновековният некропол има 586 гроба, има и вторични, 80 черепа, които са били гробове и в последващо погребение са били измествани. Некрополът продължава в югозападна посока и е много интензивен, запазва се количеството, но в източна посока би трябвало да свършва и една от целите на тези проучвания е да намерим границата поне в източна посока. Намерена е тази в западна посока, остават границите в южна и северна. Очакваме да стигнем до близо 700 гроба и с вторичните да станат 800. По средата на 70-те години на миналия век е минавал водопроводен канал с ширина 2 метра и от там колко са унищожени можем да пресметнем по интензивността, което е приблизително от 60 до 100 гроба. В тази си част и показател това е най-големият средновековен некропол, откриван досега в Южна България. За всички 6 години имаме проучени 20 средновековни постройки, по-голямата част са жилищни, три са стопански, като очакваме с цялото проучване на тази площ постройките да са от 140 до 170 на базата на некропола. Такива големи селища и некропол не са характерни за Средновековието и това също озадачава, че географското разположение е било благоприятно между две реки – Сазлийка и Кумурджа. Знаем, че на десния бряг на Сазлийка има средновековно селище, което е проучено в местността „Хисарлъка“ край Знаменосец, където има и крепост. Селище, което се е развивало хронологически в същия период, е и селището в двора на настоящата Психоболница. Така на всеки бряг на трите реки има такова разположено в една и съща хронологическа група, с което предполагаме, че тук се развива селищна агломерация, която само исторически катаклизъм е била причината тя да не се превърне в град“, обобщи работата по обектите Караилиев.
В момента се подготвят отчети, почистват се и се прибират експонатите, които ще бъдат реставрирани, прибрани или изложени в експозиционните зали на музея.