Три обекта бяха проучени от екипа на Археологическия музей

Общ изглед на източната част на некропола 
край Знаменосец

За периода от месец юни до началото на ноември екипът на Археологическия музей „Марица изток“ проучи три археологически обекта в изпълнение на два договора и един по проект на Министерството на културата. За разкритите находки и забележителните открития ни осведоми директора на музея Пламен Караилиев. „През юни започнахме спасителни проучвания за строеж на надлез в землището на село Горно Ботево, Старозагорско. През миналата година бяха предварителни, а сега отново се проучи теренът до края на юли. На територията на обекта, основно от римската епоха, открихме три сгради, вероятно стопански и установихме, че се намираме в периферията на огромно римско стопанство, а участъкът е в рамките на 20-30 метра. Животът в това селище е бил в два периода 3-4 век и до средата на 5 век, като към 5 век част от постройките, които са с каменна архитектура, проучени частично, са останали свързани, като продължават в друга посока, от мястото което ще се проучи. В един момент една от постройките е спряла да функционира и в нейната вътрешност разкрихме малка постройка на дървена конструкция с огнище към нея, което е разположено върху престаналия да съществува преграден зид за едно от помещенията на сградата. Близост до тази постройка, вероятно свързана с първия етап на това стопанство, разкрихме един кладенец, който е кръгъл, а в шапката му в горния край е иззидан с фрагментирани керемиди. Дълбочината му е на 3 метра, като сме копали до 3.80 м. до подпочвените води. В него намерихме много изпочупени, а и нарочно хвърлени дъна на питоси, фрагментирани керемиди и няколко цели керамични съда, включително и монети, характерни за 3-4 век. Друго, което беше интересно в този обект е, че проучихме две малки пещи за изпичане на домакинска керамика. Едната пещ в един момент е аварирала в резултат на високата температура, което съдим по цвета на керамиката в нея. Но такива пещи в Старозагорското поле за домакинска керамика са намерени само на едно място - в проучването на дъното на бъдещия язовир „Чаталка“ преди много години. И това е второ доказателство за наличието на домакински пещи, извън градските черти на Августа Траяна. Вероятно има още такива, защото по традиция така се е практикувало на времето на две, три, четири зареждания с продукти и пещта се изоставя и наблизо се прави нова, защото не може да функционира. Съдейки по фрагментите, които намерихме в двете пещи, керамиката е луксозна, типична с малки форми, чашки, панички, които не са по-различни от останалия римско-керамичен комплекс от цялата империя. Една част може би е задоволявала нуждите на селището, а друга по-голяма е била за търговия, което е нормално, тъй като там глината е изключително качествена, близка е до повърхността и подпочвената вода също, т.е. суровините са лесно достъпни и е в реда на нещата да се развие керамично производство, което да задоволява цялото Старозагорско поле. Вероятно това е един внушителен керамичен център и само едни бъдещи разкопки могат да разкрият целия характер на това селище, може би става дума за една извънградска вила „Рустика“, защото е близо 20 км до старата Стара Загора. Ние сме проучили съвсем малко, последните крайни постройки от западна страна на имението, а то се развива на изток. Следващо проучване е в ръцете на музея и Община Стара Загора. Ангажиран беше целият екип на музея с тези разкопки. Вторият обект е в землището на кв. „Гипсово“, местността „Юрене“, бившето село Гледачево, който е по договор с обществена поръчка с „Мини Марица-изток“ ЕАД, сключен миналата година. През тази година август и септември проучвахме площи около 5 дка. и разкрихме структури от римската епоха, за съжаление в изключително лошо състояние, каменна сграда, но нарушена от селскостопанска дейност, от дълбока оран. Успяхме да проучим 26 ями, малка част от сградата, което е останало от нея. Третият обект е вече в продължение на 6 години проучван в местността „Герена“ в землището на с. Знаменосец. Това е многослойно селище и некропол от халколит, бронзова, желязна епоха и Средновековие. Разкопките се осъществиха по програма за теренни археологически проучвания и средствата бяха осигурени чрез проект на Министерството на културата и допълнителни от Археологическия музей. Проектът финансира с 54 900 лв., работихме с 25 човека в продължение на 30 дни или месец и половина. Сумата, осигурена от музея, е 20 000 лв. Продължихме проучванията от миналата година в източна и южна посока, където е разположено по-голямата част от средновековния некропол и в площ 320 кв. м., а дълбочината, без ями и вкопани съоръжения, е от 0.50 см. до 0.90 см. Проучихме 72 гроба, традиционно накитите бяха около 30 % от проучените гробове. Характерни за 12-13 век стъклени гривни, медни обеци, бронзови пръстени, две железни гривни, различни формати кръстове, две средновековни монети, стъклени и медни мъниста. Успяхме да проучим три постройки, като две изцяло, а трета наполовина, включително 14 вкопани ями, като 11 от тях са средновековни, две от ранната бронзова епоха и една от неолита. Засякохме на терена още една постройка от ранната бронзова епоха, която оставихме за проучване за следващия сезон. С тази постройка ранно бронзовите постройки са съсредоточени малко по площ място, те са почти една до друга. И можем да кажем, че освен средновековното село, разкриваме едно от ранната бронзова епоха, които не са характерни и по археологически път не са проучвани досега в България. През тази епоха концентрацията на жилища в такова близко разстояние са характерни само за селищните могили, а там не е могила. Това е нов тип селище от бронзовата епоха, което ще се разкрие и постройките ще са много повече. През тази епоха те са се намирали на голямо разстояние една от друга, да задоволяват нуждите на едно семейство или две. А тук вече са три, което показва, че тук е интензивно населявано място. Очакват се още такива постройки, които ще излизат, а от там и техния некропол. Това е интересно, защото в науката такива поселения са изключително малко. Характерни са за западната част на Балканския полуостров, Карпатската низина, но в България не са засичани. Общо с тазгодишните гробове, средновековният некропол има 586 гроба, има и вторични, 80 черепа, които са били гробове и в последващо погребение са били измествани. Некрополът продължава в югозападна посока и е много интензивен, запазва се количеството, но в източна посока би трябвало да свършва и една от целите на тези проучвания е да намерим границата поне в източна посока. Намерена е тази в западна посока, остават границите в южна и северна. Очакваме да стигнем до близо 700 гроба и с вторичните да станат 800. По средата на 70-те години на миналия век е минавал водопроводен канал с ширина 2 метра и от там колко са унищожени можем да пресметнем по интензивността, което е приблизително от 60 до 100 гроба. В тази си част и показател това е най-големият средновековен некропол, откриван досега в Южна България. За всички 6 години имаме проучени 20 средновековни постройки, по-голямата част са жилищни, три са стопански, като очакваме с цялото проучване на тази площ постройките да са от 140 до 170 на базата на некропола. Такива големи селища и некропол не са характерни за Средновековието и това също озадачава, че географското разположение е било благоприятно между две реки – Сазлийка и Кумурджа. Знаем, че на десния бряг на Сазлийка има средновековно селище, което е проучено в местността „Хисарлъка“ край Знаменосец, където има и крепост. Селище, което се е развивало хронологически в същия период, е и селището в двора на настоящата Психоболница. Така на всеки бряг на трите реки има такова разположено в една и съща хронологическа група, с което предполагаме, че тук се развива селищна агломерация, която само исторически катаклизъм е била причината тя да не се превърне в град“, обобщи работата по обектите Караилиев.
В момента се подготвят отчети, почистват се и се прибират експонатите, които ще бъдат реставрирани, прибрани или изложени в експозиционните зали на музея.