Що е то справедлив енергиен преход или за очакваната трансформация на въглищните централи

Снимка: БСК

Промяната на Директивата за емисиите и изработването на Стратегия за нисковъглеродна икономика, които се очакват през следващите месеци ще са в основата на трансформация на енергийния сектор в България. Ангажиментите са част от пакета „Климат - енергетика“ на ЕС и в съответствие с Парижкото споразумение за климата. В частност става въпрос за бъдещето на въглищните централи и основно на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн в периода от 2019 г. до 2030-2035 г. Това стана ясно по време на кръглата маса за бъдещето на сектора, организирана със съдействието на WWF на 11 октомври. 
На практика вече е ясно - животът на ТЕЦ-овете на въглища, както и въглищните находища, в частност Мини „Марица изток“, ще се промени. Става въпрос обаче за един период от поне 10 до 15 години, през който ще се осъществява трансформацията на енергийния сектор. По-важното в случая е, какво ще стане с хората от региона и как ще се развива в бъдеще този регион, така че да не се превърне в „човешка пустиня“, както се изразиха участници в дискусията. В случая става въпрос за хиляди човешки съдби. От значение е и какво ще се случи и със самите ТЕЦ-ове в комплекса „Марица изток“, които осъществяват 46 % от електроенергията на България и които са в процес на дерогация.
Бъдещето на самите ТЕЦ-ове, в които са вложени милиони, за да могат да работят според европейските екоизисквания, не е за подценяване. Експерти коментират, че технологичните решения за тях няма да са проблем.
Точно тези въпроси в момента са и в центъра на вниманието както на Министерството на енергетиката, така и на Министерството на околната среда и водите.
Заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков бе ясен – България не може толкова лесно и без конкретна визия за бъдещето да зачеркне регион като „Марица изток“, който е от критично значение за осигуряване на енергийната, а и на националната сигурност на страната ни. Освен това, този енергиен преход, който България ни ще трябва да осъществи ще струва пари.
Напоследък цената на емисиите също е проблем. Както уточни зам.-министърът на екологията Атанаска Николова става въпрос за увеличение от 5 евро до 21-25 евро за тон.
"Това е проблем за българските централи, но не само за тях", стана ясно и от коментара на министъра на енергетиката Теменужка Петкова по-късно в парламента, като допълни, че вероятно няколко европейски страни ще се обединят в търсене на варианти.
"Онзи ден имах разговор с полския министър на енергетиката. Той го поиска във връзка с резкия скок на цените на емисиите. Те достигнаха нива на 25 евро на тон, нещо което е убийствено за този тип производители на електрическа енергия. Това, което полският колега предложи, всъщност е всички държави, които са засегнати от такъв процес, да имаме общ подход и да обединим усилията си и да намерим решения на този въпрос. Истината е, че българската електроенергийна система не е подготвена и не би могла да издържи без тези въглищни централи. Те са 3974 МW като мощност. Трябва да обединим усилията и да намерим най-доброто решение за този тип централи у нас, защото те са пряко свързани с енергийната сигурност на страната, съответно и с националната. Разработваме различни варианти“, каза Петкова.
България вече търси различни решения и при сътрудничество с Румъния, Франция, Италия.

Що е то справедлив енергиен преход

“Енергиен преход за всички нас означава различни неща, но той трябва да е балансиран, плавен и съсредоточен, така че да се вземат под внимание националните специфики на всяка една държава-членка”, коментира Станков. Той обясни, че по време на българското европредседателство страната ни е успяла да вкара текст, който предвижда отпускане на средства за осъществяването на енергийния преход не само от европейските фондове, но и допълнителни такива.
„Може да се похвалим с един текст, вписан в Директивата за чиста енергия, който в голяма степен показва, че Европа трябва да мисли за справедливия преход и, че това струва пари. Че не може да има каквото и да е действие, в който и да е сектор, без да има финансови средства“, каза той като допълни, че българската страна е успяла да вкара в директивата текст, според който комисията (ЕК) ще подкрепя високите амбиции на държавите-членки чрез законодателната рамка, включваща засилено използване на европейски средства от фондовете, включително допълнителни средства за справедлив преход на регионите. „Така че в новата бюджетна рамка, която предстои да бъде приета на ниво ЕС, този текст задължава ЕК да има конкретно перо и средства. Не просто думи и не просто цели без средства“, каза Станков.
„В съответствие с Парижкото споразумение и в съответствие с очакваното през ноември публикуване на Стратегията за нисковъглеродно развитие, България ще трябва през следващите 2 години да разработи също такъв документ. Тук акцентът отново ще е върху справедливият преход”, каза от своя страна заместник-министъра на околната среда и водите Атанаска Николова. „Политиките могат да насърчат справедливия преход с дългосрочни решения на държавно ниво, а и в частния сектор, чрез които да се избегнат структурни сривове и социални проблеми“, обясни тя.
„Амбициозната политика и целите на ЕС във всички сфери поставят на преден план въпросът за справедлив преход към нисковъглеродна икономика”, сподели Николова.
В тази връзка има значение изменението на Директивата за търговия с емисии, която дава възможност част от приходите от търговия с квоти от емисии на парникови газове да се използва за този справедлив преход. Промените, по думите й предвиждат част от средствата да отиват за „насърчаване на придобиването на умения и пренасочването на работна ръка”. Част от ресурсите на европейския фонд за модернизация на производството, който трябва да заработи до средата на 2019 г. и в който България ще има представител също ще трябва да изработи свой модел и да бъде насочен към въглищните райони“, заяви Николова.
Като друга възможност за европейско финансиране тя посочи Европейския социален фонд.

Емисии и дерогации

Николова коментира, че в момента България провежда успешна политика за смекчаване измененията на климата в изпълнение на международните си ангажименти. В резултат на предприетите до този момент действия според последните данни от 2016 г. общите емисии на парникови газове в България са намалели с 49 % в сравнение с базовата 1988 г. и с 4,4 % в сравнение с предходната 2015 г.
Емисиите в сектор”Енергетика” през 2016 г. са 48 % по-малко отколкото базовата 1988 г. и със 7 % по-малко в сравнение с 2015 г. като на всички нас е ясно, че секторът е с най-висок дял на въглеродни емисии от 72 % за страната ни”, отбеляза тя.
По-късно пред журналисти в отговор на въпрос докъде е стигнал процеса с дерогациите, поискани от централите в комплекса „Марица изток“, зам.-министърът изрази очакване, че решение ще има до края на годината. Николова припомни, че водещата институция в случая е Изпълнителната агенция по околна среда, която е самостоятелен орган. Тя уточни, че и трите централи „AES Гълъбово“, ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“, както и държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ работят при пълно спазване на екологичното законодателство. По думите й, дерогациите ще осигурят възможност за работа на централите в дългосрочен план – до 2030 г.

КНСБ и КТ „Подкрепа“

Двата синдиката са в трудно положение. КНСБ иска пътна карта, а КТ „Подкрепа“ е категорична: „Няма да се дадем“.
Заместник-председателят на КНСБ д-р Иван Кокалов наблегна на необходимостта от изготвяне на инвестиционен план при прехода към икономика с нулеви емисии. За нас е важна борбата с енергийната бедност, необходимо е също така да се очертае бъдещето на всеки регион, да се направи пътна карта за най-засегнатите региони при този преход, обясни той. Работниците трябва да знаят, че има ясен ангажимент към тях и че при промяна на работно място ще имат социална сигурност.
„Искаме да сме убедени, че промените, които ще се правят заради изменението на климата, няма да са за сметка на работниците”, каза още синдикалистът. Той припомни липсата на каквато и да е социална защита и сигурност за освободените миньори в „Бобов дол“.
Иван Кокалов бе категоричен – необходим е ясен времеви хоризонт и ясни финансови ангажименти.
„Няма да се дадем! Ще се борим срещу това!“, категоричен бе от своя страна председателят на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. „Никой не ни казва дали искаме преход, а ни казват, че е справедлив“, контрира той. Манолов постави под съмнение осъществяването на цялата политика във връзка с Парижкото споразумение за климата, като бе категоричен, че „от това се правят много пари“, тъй като „някой иска да си продаде технологиите“.
Димитър Бранков от Българска стопанска камара (БСК) от своя страна повдигна не по-малко важният въпрос, че всички важни документи, които подготвя страната ни, не почиват на макроикономическа прогноза. Това, както потвърдиха и експертите, е голям недостатък.
„Това е много повече социална трансформация, отколкото технологична. Вече видяхме последиците от липсата на план за региони като Бобов дол, където местната власт трябваше да се справя с безработица и обезлюдяване.“ , коментира от своя страна Тодор Тодоров от „За Земята“ . Според организацията критерий за успех е до каква степен социалният елемент е добре планиран и изпълнен, както и провеждането на бързи действия към децентрализация на производството на енергия. „Преходът трябва да е справедлив, само тогава обществото ще го приеме. Време е да се спре вредното, самоцелно, противопоставяне между институциите, бизнеса, профсъюзите, местната власт, неправителствените организации. Процесът може да е успешен в България само ако осъзнаем, че трябва да работим заедно и покажем, че повече неща ни свързват отколкото разделят“ , заяви още Тодор Тодоров.
Сега на ход е държавата. Промяната на енергийната политика предстои, а това ще изисква ясна визия, която ще бъде заложена и в толкова очакваната енергийна стратегия за устойчиво развитие на България.