Тодор Колев кара първите въглища от „Трояново-север”

Сърневецът Тодор Господинов Колев навърши 80 години през юни, но още си спомня с вълнение, че на него се пада възможността да превози първите добити въглища в рудник „Трояново-север” на 8 август 1964-а (машинистът не си спомня точната дата, която бе допълнително уточнена с Минчо Атанасов, радневецът, който е събрал в архива си голяма част от историята на минно-енергийния комплекс).

„Започнах работа в железопътния транспорт като огняр през 1959 година. Тогава основните локомотиви бяха парните. Кадри в БДЖ нямаше и с ускорени курсове се попълваха екипите, които по това време бяха – огняр, машинист и помощник. Първоначално карахме композиции до Горна Оряховица или до Подкова. По южния маршрут отиване и връщане отнемаше 12 часа, а през ръцете ми минаваха 30 тона въглища. През 1961-а се преместих в първия източномаришки рудник, където пак с паровози се транспортираше отнетата земна маса и добитите въглища. Въпреки че при парния локомотив условията за работа са много по-трудни – горещина, дим, мръсотия, първоначално не исках да мина на електрически. Бях обучен с петдневни курсове за помощник-машинист, основно те бяха свързани с техническата безопасност, останалото го научихме по време на работата”, спомня си бай Тодор.

Трудът в мините е по-различен, защото там трасетата са по-сложни, маневрите включват пълнене, превоз, изсипване и тубване на вагоните. Често насипите не са със стабилна основа, първоначално трасетата са върху сгур, затова има пропадания и екипажите на локомотивите трябва да са много внимателни. В рудник „Трояново-север”, Тодор отива като машинист, след поредното обучение. „През 1963-а вече имаше разкривка, но още не беше започнал добивът. В началото на следващата година бе изградена контактна мрежа и линиите в рудника бяха електрифицирани. Първите количества трябваше да се закарат до ТЕЦ „Марица изток 1”, защото втората централа още не бе готова, нямаше я и Брикетна фабрика. Отначало карах само редовна смяна. По-късно се включихме в пълния денонощен цикъл. На 8 август се паднах на работа, точно, когато започна товаренето на първите добити въглища. Композицията имаше десет вагона, но успяхме да напълним само половината. Моментът беше тържествен”, спомня си ветеранът. (На вагоните има надпис: „Първите въглища за Родината от рудник „Трояново-север”, пояснява Минчо). Малко по-късно бай Тодор е отличен, заедно с много други колеги от комплекса с бронзов „Народен орден на труда”. По-късно ветеранът работи и в Централна ремонтна база, където заради познанията си за влаковете е ангажиран в цеха, извършващ именно поправката на вагони и локомотиви. Той е бил ангажиран и със 72-часовите проби след ремонтите, с които се прави проверка на качеството на техниката, преди да се подпишат приемо-предавателните протоколи.

Димитър СЛАВОВ